БЛОГ

10 години РЕДАКТОРИТЕ БГ

Казвам съм Ваня Станчева.

Преди точно 10 години създадох РЕДАКТОРИТЕ БГ – първата компания в страната с фокус върху корекцията и редакцията като самостоятелни езикови услуги. Изглеждаше като авантюра, като непремерен риск да заложа на две компетентности, които по онова време дори не присъстваха в Националната класификация на професиите и длъжностите. Да заявя, а чрез мен и колегите ми: „Аз съм редактор/коректор и мога да направя вашия текст по-четивен, по-грамотен, по-успешен. Моят труд носи стойност за другите“.

Личната ми амбиция беше да създам среда, която издига авторитета на тази специфична квалификация и възпитава уважение към себе си. Но не като самоцел, а като израз на убедеността, че тази компетентност незаслужено стои в сянка, както и че е приложима и необходима във все повече сфери в живота – не само в книгоиздаването, журналистиката и превода. Че трябва да стигне до хората в личните им изяви, да влезе в офисите, в бизнес кореспонденцията и договорите, да се наложи в сайтовете, блоговете, електронните магазини,  да се утвърди в университетите и институтите, че дори и в менютата на ресторантите.

Създадох пространство и привлякох колеги – редактори, коректори, преводачи и литературни консултанти, – с които споделяме общи ценности и следваме най-високи професионални стандарти.

Ние вярваме, че текстът е визитната картичка, която ни представя пред света, и работим за това хората, които ни се доверяват, да се радват на повече уважение, да стигат по-далеч и да печелят повече.

Ние сме търсачи на ТОЧНИТЕ ДУМИ – слоганът, който казва всичко за нас.

Не ме бива много в саморекламата, затова и до днес си остават скрити стотиците прекрасни, силни думи, които екипът ни е получавал за труда си. Голяма част от клиентите ни не присъстват и в портфолиото на фирмения ни сайт www.redaktoritebg.com, за да запазим конфиденциалността им или за да останем дискретно в сянка.

Използвам повода да Ви благодаря, уважаеми клиенти, за доверието, винаги коректното отношение и дългогодишната лоялност! Уверявам Ви, че летвата ще остане високо вдигната и че винаги можете да разчитате на нас като на свой доверен партньор в постигането на целите си.

На този ден бих искала да се обърна към всички коректори, редактори, преводачи и литературни консултанти, които стоят зад името РЕДАКТОРИТЕ БГ от момента, в който се роди идеята, до днес. Специални благодарности на Светлина Боева, която ме редактира с цялата си обич, за да бъде сайтът това, което е.

Благодаря ви, скъпи колеги, че през изминалите 10 години отдавахте от времето си, вземахте от съня си, спазвахте сроковете и давахте най-доброто от себе си! Ще се радвам да продължим да бъдем заедно и да привличаме още и още професионалисти, милеещи за правилния и добър изказ. Защото грижата за езика има значение.

Премиера на „Малката принцеса и Лисичето“

Днес, 16.07.2024 г., кино-театър „Влайкова“ посрещна първите читатели на дебютната книга на Антоанета Владимирова – АнТоАнет. Гост на представянето беше Ваня Станчева, редактор на текста, която получи специално внимание и сърдечни благодарности от авторката за работата си.

Повече

Пишещ vs. непишещ човек

Пишещият човек трябва – длъжен е – да се различава от непишещия. Не стига да има какво да (раз)каже, макар да е важно и дори задължително условие, за да посегне към „листа“ (преди 20 години тази дума нямаше да е в кавички). Трябва да разполага с достатъчно богата култура и езиков инструментариум, които му позволяват:

• да жонглира свободно с думите

• да нарушава съзнателно правилата

• да предвижда възможните прочити

• да „убива любимците си“ (по Стивън Кинг), когато не принадлежат на текста

• да внимава с паронимите

• да уважава синонимите

• да не прекалява с удивителните

• да бяга от клишетата

• да мисли без многоточия

• да не крещи истините си

• да мълчи непресторено

• да знае, че винаги може и по-добре

• да има респект към тези преди него

• да чете гладно, любопитно, възторжено/критично

• ДА СТЪПВА НА ПРЪСТИ В ПОЛЕТО НА ДЪЛГОВЕЧИЕТО.

ДОСТОВЕРЕН = ВЕРЕН?

Когато пишат, носителите на езика разчитат преди всичко на вроденото си езиково чувство и правят справки с тълковния речник далеч по-рядко, отколкото един чужденец например. За хората, които работят с езика, това важи с още по-голяма сила.

Както е известно, редакторската работа включва различен тип намеси в съдържанието, сред които е замяната на неправилно/неточно/неуместно употребени думи. Такава например е замяната на „достоверен“ с „верен“ в примери от типа „Служителят проверява доколко информацията в приложения документ е достоверна“.

Защо считаме използването на думата в подобен контекст за неправилно?

Според нас „достоверен“ означава „приличащ на верен/който може да се приеме за верен“, но не и „верен“. Защото достоверен източник на информация е надеждният, този, на който/когото може да се има доверие, без непременно да бъде считан за последна инстанция на истината. Също така не бихме могли да кажем, че уменията, опитът и квалификацията, които сме посочили в автобиографията си, са достоверни. Звучи като да сме излъгали, като да сме ги представили за верни и приложими към личността си, пък те да не са. Достоверният разказ на някого не го прави верен, точен и истинен само защото е пълен с подробности например. В литературата достоверността прави текста по-убедителен…

Правилно ли разсъждаваме обаче? Решихме да проверим.


ДОСТОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. На когото може да се вярва, който не подлежи на съмнение; истински, сигурен, верен, точен.

◊ Достоверно доказателство. Юрид. Доказателство, което съдът и законът приемат за вярно поради условията, при които е възникнало.

Източник: ечник на българския език (онлайн).


Е, оказа се, че вътрешното ни езиково чувство години наред ни е карало да се придържаме към по-тесния, юридически, обхват на думата, т.е. че поправката съвсем не е наложителна.

Нещо продължава да ни притеснява обаче. Питаме се можем ли да сложим знак на равенство между „м о ж е да се вярва“ и „не подлежи на съмнение“? Имаме проблем и с разбирането на част от примерите в речника, по-специално на илюстриращите основното значение (тук ще посочим само двата, които ни се струва, че наливат вода в нашата мелница – на стесненото разбиране на понятието):

  • Колкото за кирилицата, множество достоверни факти ни доказват, че тя е била измислена от 861 до 862 г.

Разсъжденията ни: В този случай е напълно разбираемо фактите да бъдат наречени „достоверни“ поради отдалечеността във времето и естеството на този вид съзидание, което по принцип би било трудно да се датира с точност.

  • В книжката на Асен Златаров особено ме поразяваха ония страници, дето той описваше срещите и разговорите си с полуслепия Яворов през последните му дни. Това бяха точни предавания на достоверни, отговарящи на действителността данни.

Разсъжденията ни: Тук става дума за лични срещи между приятели, в чиято достоверност не би следвало да има съмнение, ако не бяха обвиненията срещу поета. Тоест на този пример повече му отива да илюстрира юридическото, а не основното значение.

Горните разсъждения ни убеждават, че имаме известни основания да се придържаме към по-стеснения обхват на думата и да правим въпросната замяна, с други думи – да продължим да „грешим“, но вече информирано.

В заключение ще кажем, че конкретният казус е само поредното доказателство, че работата с езика изисква внимание и неуморно усърдие в търсене на правилността. Дълбоки води, в които и да умееш да плуваш, можеш да се удавиш.

За контакт

„Редакторите БГ“ ЕООД
📞: (+359) 0887 973 436
📧: redaktoritebg @ gmail.com

Последвайте ни