Изкуственият интелект (ИИ) е бърз, ефективен и полезен инструмент за работа с писмено съдържание, в това няма съмнение. Когато става дума за истински добър текст обаче – който звучи естествено, има въздействие и се запечатва в съзнанието – редакцията, извършена от човек, остава без аналог.
Добрият редактор притежава сложна амалгама от знания, умения и компетентности, споени с опита, но и с незаменимия езиковия усет – израз на специфична чувствителност и нагласа, които трудно се поддават на обучение.
Пет проявления на редакторския усет, непостижими за ИИ
1. Усеща контекста и целевата аудитория
ИИ прочита текста за секунди, но не отчита за кого е предназначен – за първолаци, университетски преподаватели или хора със специфични потребности. Бихме могли да го насочим, но пак няма да направи голямата, същностна разлика и да съобрази езика и стила с интелектуалното и езиковото ниво на аудиторията.
Редакторът прочита текста по-бавно, но разбира за кого е предназначен и настройва езика, стила и ритъма така, че посланието да стигне до читателя по най-подходящия, въздействащ и разбираем начин. При това не изпуска от поглед целта.
2. Разпознава специфична образност, фразеология и хумор
ИИ не разбира интуитивно, че „опичай си акъла“ и „тури му пепел“ могат да бъдат по-правилният избор в определен контекст, тъй като придават автентичност и създават атмосфера.
Редакторът познава фразеологичното богатство на езика, разпознава фините езикови нюанси и знае кога да запази живия език. Той има сетиво за исторически, политически и социокултурен контекст и отстранява евентуалните неточности или несъответствия. И естествено, разпознава вица, заигравката и каламбура, които машината ще поправи, защото не разбира.
3. Чува и пази гласа на автора
ИИ често пренаписва изречения и предлага замяна на думи, без да се съобразява с авторовия стил и предпочитани изразни средства. На теория познава понятието „речева характеристика на героя“, но контекстуално не умее да го прилага.
Основно правило в работата на редактора е да запази гласа, ритъма и индивидуалността на текста, като същевременно работи за неговото подобряване и усъвършенстване. Намесите му са рамкирани: веднъж – от ограниченията, поставени от автора, втори път – от принципа за ненакърняване на авторовото звучене.
4. Осигурява логическа свързаност и плавни преходи
ИИ не забелязва нарушената логическа връзка между абзаците и така, дори да е „съшит с бели конци“ (израз, който тествахме и ни предложи да заменим с „прозира отвсякъде“), текстът преминава успешно през уж прецизния му контрол. Освен това предпочита фрагментарността и мисли в рубрики (булети, тирета, заглавия и подзаглавия) вместо в свързани идеи.
Редакторът чете критично и вижда цялата картина. От тренираното му внимание не убягват пробивите в логиката и смисъла, както и нарушената вътрешна цялост. Той прави разлика между структура и накъсаност. С негова помощ текстът спира да се лута в набързо генерирания си – и затова размит – смисъл и заговаря свързано и последователно.
5. Проявява емпатия и интуиция
ИИ може да прочете изреченията бързо, но не може да преживее емоцията, заложена в думите. Само създава впечатление, че го прави.
Редакторът се досеща „какво е искал да каже авторът“, предвижда реакциите на читателя (какво ще го затрудни, разсее или обърка), усеща разминаването между намерение и резултат, знае кое да подсили, смекчи или пренареди, за да постигне желания ефект. Голяма част от намесите му са „преживелищни“, интуитивни, контекстуално мотивирани, не непременно коригиращи грешки. Освен това чете между редовете.
В заключение
Даваме си сметка колко вълнуваща може да бъде дори само идеята, че изкуственият интелект може да пише и да редактира вместо нас, да го прави за секунди и после всичко да е наред. Истината обаче е друга. Само се зачетете – но не повърхностно и не с розови очила – и сами ще откриете, че правилността е по-скоро привидна, а автоматизмът е навсякъде.
Разбира се, ИИ може да бъде много полезен като генератор на идеи, за създаване на базова структура (тип план-конспект) и маркиране на акценти. Вероятно би се справил чудесно с подготовката на типови документи, стандартизирани писма и друг тип съдържание за административно-делови цели. Като добър компилатор със сигурност ще надраска задоволително ученическо съчинение, повтаряйки заучени (и винаги верни) фрази. Може също да „хване“ разместени букви, правописна или пунктуационна грешка, но трябва да имаме едно наум, тъй като не се ориентира напълно в действащите правила и дори когато му е указано кои надеждни източници да ползва, препоръчва грешни препинателни знаци и поправя верни неща.
Има ползи, така е. Пералнята и миксерът – също. Тук изобщо не става дума за това да бягаме от удобството или да се връщаме назад. Става дума за друго.
Пространството е залято от бездушни послания, папагалски повтарящи някакви истини; от натъкмени факти, твърдения и сюжети, след чието прочитане ни се ще да попитаме: „И какво от това?“. Все по-често се чувстваме празни, забравили какво четем още преди да сме стигнали края. И бързаме да минем нататък, към следващото лесно и същевременно обременяващо мислещото ни съзнание четиво, защото е скучно, равно, вече прочетено.
Дано се осъзнаем навреме, преди умовете ни да се автоматизират до степен да забравим какво означава добре обмислен, вътрешно консистентен, въздействащ, човешки текст. Текст, който има пулс, душа и ограничено познание. И в това му е силата.