Забелязвала ли си начина, по който повечето хора разлистват книгите, сякаш са в храм или в църква? Няма нищо общо с ровенето из закачалките с дрехи в отдела за разпродажба, нито с мятането на консерви царевица в количката в супермаркета. Не, това е разлистване. Дори звучи сънливо: разлиствам. Пулсът се забавя. Времето изчезва. Сериозните хора отново стават мечтатели.

Матю Дж. Съливан, „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“

В детството започва тайнството на едно градящо общуване – мечтателно, умосъзерцателно, поглъщащо до самозабрава. Детската книга е първият учител по старание, самоконтрол и внимание. Тя е правилната награда, а ако има правилно наказание, то е лишаването от нея.

Повече →