Новини

Редакцията като акт на съпреживяване

Тази мисъл занимава съзнанието ни напоследък, особено когато ни се налага отново и отново да уверяваме новите си клиенти, че текстът, който ни поверяват, няма да бъде променен до неузнаваемост, нещо повече – ще запази и „почерка“, и „гласа“ си.

Дотук с кавичките, защото ни предстои да използваме многократно метафорични думи и изрази, които описват редакторския процес и поне в нашите умове си битуват съвсем буквално. 🙂

Неведнъж сме казвали, че редакторът има обострено зрение и слух, иначе не би могъл да си върши работата.

Той вижда грешките, пропуските и несъвършенствата благодарение на филологическото си знание, но и не само. Защото теорията накуцва без опита, а опитът без усет към езика и контекстуалните му употреби не се различава от обикновено занаятчийство.

Той чува грешките, защото езикът е хармония, четенето – естетически ритуал, думите – много повече от ретранслатор на информация. Особено в художествената литература.

Но защо говорим за съпреживяване?

Редакторът не би могъл да си свърши работата, ако не се постави на мястото на създаващия, ако не потъне в текста и не стане едно с него – като автор. Единствено тогава може:

• да долови (съзнателно или несъзнателно) неизразеното;
• да преслуша персонажите за наличие на болестни отклонения от реализма и убедителността;
• да намери правилните думи и стилово, и интонационно;
• да подсили или намали емоционалното въздействие според контекста;
• да съобрази намесите си с нивото и възрастта на целевата аудитория;
• да помогне на посланието да зазвучи пълнокръвно, точно и без нежелана двусмисленост…

Ако военните са професионални патриоти, то редакторите са професионални емпати 🤗🥲, които виждат и чуват през думите – не задължително правилно подредени (има толкова красиви грешки, които си просят кавичките).

И това е само едната страна на въпроса. Другата е, че редакторът няма за цел непременно да се намеси, да наложи собствения си стил или пък да покаже колко добре пише и се изразява. Точно обратното – мечтата му е да има малко за „пипане“, за да му остане повече от съпреживяването. И без това работи четене. 👀

Редакторът срещу алгоритъма – защо човешкият усет остава незаменим

Изкуственият интелект (ИИ) е бърз, ефективен и полезен инструмент за работа с писмено съдържание, в това няма съмнение. Когато става дума за истински добър текст обаче – който звучи естествено, има въздействие и се запечатва в съзнанието – редакцията, извършена от човек, остава без аналог.

Добрият редактор притежава сложна амалгама от знания, умения и компетентности, споени с опита, но и с незаменимия езиковия усет – израз на специфична чувствителност и нагласа, които трудно се поддават на обучение.

Пет проявления на редакторския усет, непостижими за ИИ

Повече

„НАБЛЮДАТОЛОГЪТ“ – пътешествие в миниатюра

„НАБЛЮДАТОЛОГЪТ. Наръчник за съвсем малки научни експедиции“ от Жизел Кларксън е най-новото бижу в колекцията на Издателство „Книгозавър“.

Преливаща от любов към децата, природата и знанието, тази книга е уникален пътеводител в миниатюрния свят на живинките, които са току пред погледа ни, в краката ни или зад… пердето.

Повече

Клавишни комбинации – удобство и бързина

Ние, всекидневно работещите с езика, сме убедени в ползата от клавишните комбинации, които ни носят значими ползи:

  • пестят ни време – и без друго пръстите ни са на клавиатурата, няма смисъл да се „качваме“ в менюто;
  • позволяват ни да пишем правилно в социалните медии и в електронната си поща, където тиретата (–) са дефиси (-), а кавичките са английските („“) вместо българските („“).
Повече

За контакт

„Редакторите БГ“ ЕООД
📞: (+359) 0887 973 436
📧: redaktoritebg @ gmail.com

Последвайте ни