Тази мисъл занимава съзнанието ни напоследък, особено когато ни се налага отново и отново да уверяваме новите си клиенти, че текстът, който ни поверяват, няма да бъде променен до неузнаваемост, нещо повече – ще запази и „почерка“, и „гласа“ си.
Дотук с кавичките, защото ни предстои да използваме многократно метафорични думи и изрази, които описват редакторския процес и поне в нашите умове си битуват съвсем буквално. 🙂
Неведнъж сме казвали, че редакторът има обострено зрение и слух, иначе не би могъл да си върши работата.
Той вижда грешките, пропуските и несъвършенствата благодарение на филологическото си знание, но и не само. Защото теорията накуцва без опита, а опитът без усет към езика и контекстуалните му употреби не се различава от обикновено занаятчийство.
Той чува грешките, защото езикът е хармония, четенето – естетически ритуал, думите – много повече от ретранслатор на информация. Особено в художествената литература.
Но защо говорим за съпреживяване?
Редакторът не би могъл да си свърши работата, ако не се постави на мястото на създаващия, ако не потъне в текста и не стане едно с него – като автор. Единствено тогава може:
• да долови (съзнателно или несъзнателно) неизразеното;
• да преслуша персонажите за наличие на болестни отклонения от реализма и убедителността;
• да намери правилните думи и стилово, и интонационно;
• да подсили или намали емоционалното въздействие според контекста;
• да съобрази намесите си с нивото и възрастта на целевата аудитория;
• да помогне на посланието да зазвучи пълнокръвно, точно и без нежелана двусмисленост…
Ако военните са професионални патриоти, то редакторите са професионални емпати 🤗🥲, които виждат и чуват през думите – не задължително правилно подредени (има толкова красиви грешки, които си просят кавичките).
И това е само едната страна на въпроса. Другата е, че редакторът няма за цел непременно да се намеси, да наложи собствения си стил или пък да покаже колко добре пише и се изразява. Точно обратното – мечтата му е да има малко за „пипане“, за да му остане повече от съпреживяването. И без това работи четене. 👀
