Едно от очарованията на 24 май е в неговата красива образност. Кога друг път ще кажем „книжнина“, „книжовност“, „народе“, „бъднини“! Кога друг път ще изберем перото и мастилницата, свитъка и запалената свещ, за да се пренесем в усърдието на бавното, усърдното, надмогващото мрака – буквално – и търсещо благословение изписване на всяка чертица от буквата!
Днес се къпем в светлина, но очите ни са затворени.
Днешният ден е символ, повод за размисъл и светла тъга. Достойни ли сме? Накъде вървим? Какво четем? В какво се взираме? По какво ни изтичат очите? Как си служим с думите? Помним ли, че писаното остава?
Честит най-свиден, най-светъл, най-български ден!
Поклон пред всички хора на духа и словесността!