Интервю с Ваня Станчева, създател на РЕДАКТОРИТЕ БГ
Автор: Росица Йотковска
На 1 октомври 2014 г. стартира проектът РЕДАКТОРИТЕ БГ, онлайн базирана платформа за корекция, редакция, създаване на съдържание & копирайтинг и превод.
За идеята на проекта, амбициите и целите, които си поставя, разговаряме с Ваня Станчева – създател на платформата.
Как се реши да създадеш РЕДАКТОРИТЕ БГ?
РЕДАКТОРИТЕ БГ сбъдва една дълго отглеждана готовност да намеря собственото си място, заобиколена от стойностни и можещи хора с моята нагласа, моите търсения и критерии за добре свършена работа.
Нарекохме се така не само заради професионалния си опит, но и защото „редактор“ олицетворява разбирането ни за прецизност, постоянно търсене и плодотворно съмнение в създаването на добър текст. Зад това малко претенциозно име с, надявам се, видимо намигване към всички, стоят редактори и преводачи, които живеят със и чрез езика и чийто ден преминава в търсене на точните думи. Този слоган побира същината на нашата работа, казва всичко за нас.
Не бих искала да съм се „решила“, защото това предполага съзнание за риск и скок в неизвестното, авантюра… РЕДАКТОРИТЕ БГ не е авантюра, а професионална изява на професионален екип, който предлага знанията и опита си.
Мотивите за създаването на тази платформа са основани на съзнанието за необходимост и приложимост на този вид компетентност в повече сфери и за по-широк кръг потребители. Споделяме виждането, че текстът е визитната картичка на своя притежател и недвусмислено говори за неговото ниво, ерудиция и отношение към детайла. Това е приложимо както за отделния човек в частната му изява, така и за бизнеса във всичките му проявления. За нас грижата за текста, с който представяш себе си или своята дейност, неизменно носи добавена стойност.
Платформата е въплъщение на убеждението ни, че езиковата среда, която ни заобикаля, и особено интернет средата, се нуждае от лечение и грижа. Потребители сме на сайтове, написани на прима виста, четем книги на издателства, които мислят повече за корицата, отколкото за превода и редакцията на текста, информираме се от онлайн медии, които бързат да бъдат първи… в допуснатите грешки; използваме документи, чието съдържание залага бомба пред бъдещо мултиплициране на грешки от всички, които ги цитират.
Платформата е инструментът, създаден в отговор на тази потребност – място за професионална консултация и проверено качество на деликатния продукт, наречен текст. Усилията ни са насочени срещу тревожното снизяване на стандарта в публичната употреба на езика и свеждането на грамотността до субективна преценка, вместо до обективно измерима стойност.
С повече професионализъм можем да наклоним везната в друга посока – противоположна на полуговоренето, полуписането, полутезите, изразени на полуграмотен, полууместен стил и език.
Предприемаш една стъпка, която на фона на отношението към езика в България е доста смела – да отделиш редакторската работа от тази на преводача, на твореца, на пишещия изобщо и да я превърнеш в самостоятелно поприще и самостоятелен бизнес, да кажеш – инвестицията в правилната употреба на езика и в издържания и точен изказ си струва и не е приоритет само на литературния творец. Какви са рисковете и какви перспективите пред това начинание?
Да, вероятно е проява на смелост да заявиш: „Аз съм редактор/коректор и мога да направя Вашия текст по-смислен, по-грамотен, по-успешен. Работя на пълен работен ден, не съм придатък, не запълвам дупки в офиса. Моята компетентност носи стойност за другите“.
С РЕДАКТОРИТЕ БГ ние правим заявка да осветлим професионалния профил на коректора и редактора, който по презумпция стои в сянка, и да му отредим заслужено самостоятелно място в процеса на създаване на писмено съдържание.
Новото в нашия проект е, че четирите услуги – корекция, редакция, създаване на съдържание и превод – са обособени като самостоятелни. Причината за това е, че всяка от тях има своята специфика и тежест, задоволява различна потребност и отговаря на различен критерий за потребителско търсене. Едновременно с това четирите услуги отлично се допълват, оформяйки заедно един езиков пакет.
Какво рискуваме? Да срещнем неразбиране и враждебност, носителите на езика да се обидят.
Перспективата? Да убедим повече хора, че всеки тежи на мястото си и не е срамно да потърсиш професионална помощ в област, различна от собствената ти компетентност. Стремежът ни е да заслужим доверие и да създадем свое пространство от потребители на нашите услуги, на които сме помогнали да се радват на повече уважение и с наша помощ са постигнали повече.
Вярваме, че добрата писмена култура има значение. Усилията ни са насочени към хората, които имат съзнание за това.
Към каква подкрепа се стремиш?
Личната ми амбиция е да създам среда, която издига авторитета на филологическата квалификация и възпитава уважение към себе си, което е поне съизмеримо с всяка друга.
Бих искала да продължим да разширяваме кръга от професионалисти, готови да дадат знанията и опита си в редакцията, копирайтинга и превода. Ще се радвам да привличаме към себе си хора, които поддържат високи стандарти в работата си с българско и чуждоезично съдържание, развиват се, самоусъвършенстват се, учат и не на последно място – ценят труда си.
Добрата езиковата действителност в България, а вероятно и не само в България, се създава от хората, които са наложили името си на творци и общественици, от една страна, и хората пчелички, от друга, чийто огромен труд и изключителен професионализъм като редактори и сътворци остава неогласен, неоценен, дори незабелязан. Какво от този труд трябва да бъде извадено от анонимност според теб?
Позицията на работна пчеличка е нормална за коректора и редактора, в известен смисъл и за копирайтъра и преводача. Причината за това е в ролята им на посредник между чуждата идея и нейната реализация, между възложителя (автора) и неговата аудитория. По определение те стоят извън фокуса на внимание и само добрият краен резултат свидетелства, че са били на мястото си. Не намирам нищо обидно във втория план. Обидно е друго – недооценката на този труд или пък тоталното му неглижиране.
Ако говорим за заснемането на една филмова продукция например, на никого няма да му хрумне да пропусне да ангажира професионален осветител, озвучител или отговорник по логистиката – все невидими за зрителя хора. Така би трябвало да бъде и в областта на писменото слово. Текстът – независимо дали е документ, корпоративен сайт, дипломна работа, книга или статия в списание, трябва да бъде обгрижен от професионалисти, за да постигне силата и ефекта, към които се стреми.
Проблемът не е в анонимността на този труд, а в икономисването му. Основанието, че си носител на езика и си учил българска граматика в училище, е хлъзгав фундамент на самочувствието, че можеш да пишеш добре и грамотно.
Много компании например инвестират щедро в дизайн и функционалност на сайтовете си, но не се тревожат от факта, че на иначе обемното съдържание не е пуснат дори спелчек (програма за проверка на правописа – б. а.). Очевидно не разполагат в офисите си с професионалист, който да се погрижи високото ниво на компанията да бъде във всичко – не само в продуктите или услугите, които предлага, но и в цялостния имидж, който изгражда чрез себепредставянето си в текст.
В издателската дейност нещата стоят по подобен начин. За съжаление, дори при издаването на дълговечност, каквато са книгите, една значителна част от издателствата сякаш са пропуснали да ангажират редактор и коректор или са платили толкова ниско, че подлагат на мъчение дори неизкушения читател. Не може скъпата корица, луксозната хартия и гръмките отзиви за едно заглавие да изместват качеството между кориците.
Книгата трябва да бъде огледало на езиковата норма за своето време. Нали и затова поощряваме децата си да четат?
Как би определила отношението към езика у нас днес, би ли се наела да очертаеш „карта“ на тенденциите, които преобладават? Дали е живо все още възрожденското преклонение пред словото или все повече се измества от утилитарния подход?
Отношението към езика е отношението на човека към самия себе си. Във всяко време е имало, има и ще има хора с развито езиково чувство, които милеят за добрия изказ, бранят правилността, критикуват грешките.
Що се отнася до тенденциите, днес факторът, който влияе шеметно на езика, е информационната среда. Езикът и употребите му все повече се подчиняват на преследването на бързина, леснина и удобство в комуникацията. Сякаш поставяме различни глави на раменете си, когато пишем в социалните мрежи или пък в деловата си кореспонденция. Непрекъснато превключваме от вълна „официално“ на вълна „неофициално“ в общуването. Ако умеем.
Тревожната тенденция е в неумението да се превключва, да се съобразяват факторите „уместно“ и „неуместно“.
Очертава се и друга тенденция – видимо повлияване на българския правопис и пунктуация от английския; свръхкоректност в употребата на главни букви, навлизане на чужди графични и словообразувателни модели.
Издаването на последния Речник на българския език през 2012 г. предизвика бомбастични коментари за едва ли не тотална промяна на нормата. Днес ще чуете много хора да казват, че пишат по стария правопис. Колко стар, от 1946 г.? Оттогава зачестиха и гласовете, че е време да отпадне пълният член, защото, представяте ли си, масово не се използвал, затруднявал хората, изкуствен бил… Явно скоро няма да има значение кой кого – и без това ни е закърнял усетът за падежност.
Като цяло не споделям мнението, че младото поколение и информационната среда сами по себе си са на път да замърсят езика или да разрушат нормата. Има естествени процеси в езика, които трябва да сме готови да приемем заедно с промяната на реалностите. Без обаче да се отричаме от себе си.
Какви са отговорностите, които поемаш ти като редактор, съответно като копирайтър, когато се заемаш с един текст, и има ли отговорности, които не бива да се поемат?
Отговорността е да изпълниш обещанието за успешен текст, който постига поставената цел и достига по най-прекия път до съответната аудитория.
Първото условие, за да поемеш разумна отговорност, е да познаваш детайлно изискванията и очакванията на възложителя, както и предварително да е обговорен търсеният резултат.
Като копирайтър правилната самопреценка – дали си компетентен в съответната тема, е ключова. Опасно е да надцениш подготвеността си и да подведеш доверието на отсрещната страна.
Що се отнася до редакторската работа, там рискът е по-обозрим. Професионалният редактор умело борави със съответните източници за справка и информация и разчита на изградена чувствителност за стил, за уместна и неуместна корекция, независимо от сферата, в която редактира. Освен това редакцията включва коментари или предложения за определена смислова корекция и отговорността се поделя с възложителя (автора) в частта, която е извън компетентността или желанието на редактора.
Големият проблем е, когато текстът, който трябва да се редактира, е зле написан или преведен и има сериозни смислови и логически проблеми. Тогава е трудно да обясниш на отсрещната страна, че редакцията не може и не бива да замества същинската работа на автора или преводача. Случвало се е да пренаписваме/препревеждаме текстове, за да поставим името си под тях, макар че не е по правилата.
Не бива да се поемат отговорности, които са независещи от изпълнителя – например отговорност за ръст в продажбите, популярност или успех на даден проект, кампания или книга, тъй като тези постижения зависят от множество фактори, надхвърлящи ролята на работещия с езика.
Какво е според теб е правилното съотношение между перфекционизма и свободата в творчеството? До каква степен перфекционизмът е предимство и кога започва да става недостатък?
Творчество е всичко, в което влагаме душата си. Творчеството винаги е свобода, а перфекционизмът – характерът, който ѝ придава изящество. Перфекционистът никога не се самоназовава като такъв – това е оценка на другите.
Ако вече са те квалифицирали като такъв, то това е знак, че са оценили работата ти като прецизна. Единственият минусов знак, с който бих могла да свържа това качество, е опасността да пропуснеш да спазиш крайния срок от „твърде голямо взиране в детайлите“ или пък да си докараш… проблеми с гръбнака 
.
Прекалено големият перфекционист си позволява да пише сравнително по-рядко свои художествени текстове, въпреки че го може перфектно, но поема по-голямата отговорност да редактира другите. Не е ли това някакъв парадокс?
В РЕДАКТОРИТЕ имаме една максима – всеки има нужда от редактор, включително и самият редактор.
Казват, че добрият редактор е лош автор и обратното. Със сигурност това са две роли и две нагласи. Не мисля, че отговорността може да бъде сравнена, най-малкото защото писането на художествен текст е вътрешна потребност, а редактирането – възложена работа.
Попитайте всеки автор и той ще ви каже колко мъчно се саморедактира, как трудно излиза от ролята на потопения в емоцията. Независимото трето око, непредубеденият страничен поглед са трудно приложими към собствения текст. В художествената литература добрият редактор обикновено е и добър автор. Но е сменил ролята. Ако има парадокс, той може би е в умението да сменяш успешно ролите.
Когато говорим за литературен текст, какво се изисква, за да редактираш успешно другите, и какво – да редактираш себе си? Кое е по-трудно според теб?
По-трудно е да редактираш себе си, защото трябва да излезеш от кожата си и да се поставиш някъде горе, извън, отвъд.
Със сигурност, ако трябва сам да го направиш, трябва да си дадеш дистанция във времето на написване и времето на редактиране, за да се отчуждиш от вътрешната си гледна точка. И резултатът пак не е сигурен. Създаващият текста не е обективен и не може да бъде.
Смяташ ли, че за един редактор е задължително да бъде добър психолог, за да може да влезе в комуникация с винаги егоцентричната съкровеност на пишещия, или има и варианти, в които езикът е редно да се „третира“ сам по себе си? Необходимо ли е редакторът да излезе от собствения си егоцентризъм?
Много пъти ми се е случвало да си изградя доста точна представа за човека, чиито текстове редактирам, без дори да сме се срещали. Текстът те разкрива дори когато е само превод, в него прозират емоции, характер, стил. Улавяш мимолетните разсейвания, смяната в настроението, дори появата на дразнител от външния свят. Понякога сякаш чуваш внезапно отварящата се врата или писъка на току-що събудилото в другата стая дете…
Езикът може да се третира сам по себе си единствено от гледна точка на правописната му коректност. Щях да кажа „и пунктуационната“, но се отказах, защото пунктуацията е контекстуална или поне трябва да се мисли като такава. Ако не се лъжа, А. Балан беше казал: „Запетайката трябва да служи на човека, а не обратното“.
За да бъдеш редакторът, който е в състояние сред „набора от думи“ да открие диаманта и да го шлифова, много по-важно е не знаенето на езиковите правила, а способността да се отсее стойностното от излишното, способността да се вникне в дълбочина и да се мисли в перспектива, усетът и вътрешната мяра. До каква степен това се научава?
Всяка професионална сфера има свой език и своя стилистика. Опитният редактор се е научил да подчинява познанията си на външната необходимост, пази чуждия стил и уважава различността. Той не забравя посредническата си роля и умее да укротява изблиците на „вътрешната си мяра“ в интерес на уникалността на другия. Той знае точно мястото си и не запълва празнотите от самочувствие, като се вихри в чуждия текст до степен да подмени авторството му.
Не познавам редактор, който да е приключил самоусъвършенстването си.
Редакторът е професия „първи читател“, но умножествен и длъжен да вниква в дълбочината, да се настройва на честотите на автора. От друга страна, редакторът е граматичният и стилистичен полицай, който вади белезници при всяко нарушение на правописа и уместността, работи съмнение и търси точната дума (цитат, термин), докато намери.
Работата с езика е деликатно занимание, което не може да разчита единствено на вродения езиков усет, макар че много помага. Работата с разнородно и разностилно съдържание формира онзи рефлекс и гъвкавост в боравенето с езика, който ти позволява да вдигнеш на крака и най-несръчното съдържание или поне да го направиш приемливо и „ядливо“.
Със създаването на платформата ти полагаш фундамент, върху който тепърва ще се гради. Какви са мащабите, към които се стремиш?
Ще се радвам този фундамент да създаде фундаментална потребност и осъзнатост у повече хора и повече среди.