Posts Tagged редактор

Когато пишат, носителите на езика разчитат преди всичко на вроденото си езиково чувство и правят справки с тълковния речник далеч по-рядко, отколкото един чужденец например. За хората, които работят с езика, това важи с още по-голяма сила.

Както е известно, редакторската работа включва различен тип намеси в съдържанието, сред които е замяната на неправилно/неточно/неуместно употребени думи. Такава например е замяната на „достоверен“ с „верен“ в примери от типа „Служителят проверява доколко информацията в приложения документ е достоверна“.

Защо считаме използването на думата в подобен контекст за неправилно?

Според нас „достоверен“ означава „приличащ на верен/който може да се приеме за верен“, но не и „верен“. Защото достоверен източник на информация е надеждният, този, на който/когото може да се има доверие, без непременно да бъде считан за последна инстанция на истината. Също така не бихме могли да кажем, че уменията, опитът и квалификацията, които сме посочили в автобиографията си, са достоверни. Звучи като да сме излъгали, като да сме ги представили за верни и приложими към личността си, пък те да не са. Достоверният разказ на някого не го прави верен, точен и истинен само защото е пълен с подробности например. В литературата достоверността прави текста по-убедителен…

Правилно ли разсъждаваме обаче? Решихме да проверим.

ДОСТОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. На когото може да се вярва, който не подлежи на съмнение; истински, сигурен, верен, точен.

◊ Достоверно доказателство. Юрид. Доказателство, което съдът и законът приемат за вярно поради условията, при които е възникнало.

Източник: Речник на българския език (онлайн).

Е, оказа се, че вътрешното ни езиково чувство години наред ни е карало да се придържаме към по-тесния, юридически, обхват на думата, т.е. че поправката съвсем не е наложителна.

Нещо продължава да ни притеснява обаче. Питаме се можем ли да сложим знак на равенство между „м о ж е да се вярва“ и „не подлежи на съмнение“? Имаме проблем и с разбирането на част от примерите в речника, по-специално на илюстриращите основното значение (тук ще посочим само двата, които ни се струва, че наливат вода в нашата мелница – на стесненото разбиране на понятието):

• Колкото за кирилицата, множество достоверни факти ни доказват, че тя е била измислена от 861 до 862 г.

Разсъжденията ни: В този случай е напълно разбираемо фактите да бъдат наречени „достоверни“ поради отдалечеността във времето и естеството на този вид съзидание, което по принцип би било трудно да се датира с точност.

• В книжката на Асен Златаров особено ме поразяваха ония страници, дето той описваше срещите и разговорите си с полуслепия Яворов през последните му дни. Това бяха точни предавания на достоверни, отговарящи на действителността данни.

Разсъжденията ни: Тук става дума за лични срещи между приятели, в чиято достоверност не би следвало да има съмнение, ако не бяха обвиненията срещу поета. Тоест на този пример повече му отива да илюстрира юридическото, а не основното значение.

Горните разсъждения ни убеждават, че имаме известни основания да се придържаме към по-стеснения обхват на думата и да правим въпросната замяна, с други думи – да продължим да „грешим“, но вече информирано.

В заключение ще кажем, че конкретният казус е само поредното доказателство, че работата с езика изисква внимание и неуморно усърдие в търсене на правилността. Дълбоки води, в които и да умееш да плуваш, можеш да се удавиш.