Съветите на редактора

Обажда се клиент и възлага редакция/корекция. Бърза. Срокът е притискащ и рисков за крайното качество. Между другото споменава, че вече се е договорил кога да подаде текста на дизайнер (илюстратор, специалист по предпечатна подготовка), който, оказва се, ще разполага с толкова време, колкото желае. Но нямало начин, трябвало да се съобрази с графика му, защото…

Причина винаги има, но наблюденията сочат, че този сценарий далеч не е изключение, нещо повече – превръща се в правило.

 

Допустимо ли е редакцията да стои на опашката от приоритети, когато говорим за продукт, който преди всичко е ЗА ЧЕТЕНЕ и след (успоредно с) това за гледане?   

Повече →

„Уважаеми господине/госпожо“ е едно от най-честите обръщения в официалните писма, които изпращаме или получаваме. Свикнали сме с него до такава степен, че изобщо не се замисляме какво не е наред.

Преди да задълбаем в грешката, да изясним за какво служи наклонената черта като писмен знак[1]:

1. Изразява съотношение между величини – 60 км/час; 7,50 лв./кв. м;
2. Знак за съкращение в случаи като в/у, с/у, м/у;
3. Изразява отношения между понятия, когато са пропуснати съюзите и, или – превода от/на английски език, тел./факс 900-90-90, отговорете с да/не.

Нашето обръщение е от типа, описан в точка 3 – наклонената черта е поставена, за да се изпусне и-то или или-то (подателят допуска, че писмото може да бъде прочетено както от господин, така и от госпожа). И и или са съчинителни съюзи (свързват самостойни, равноправни части), което означава, че в този случай наклонената черта е знакът, с който се означава връзката между две напълно самостойни и в равноправно отношение едно спрямо друго словосъчетания (от прилагателно и съществително).

Похвална е идеята в обръщението да бъдат включени и двата пола, така че всеки от потенциалните му читатели да се открие, като почувства писмото адресирано и до себе си. Дали обаче търсеният ефект е постигнат? Повече →