Съветите на редактора

Има ли умисъл в дъжда?

Днес (12.06.2025 г.) в сутрешната прогноза за времето, излъчена по една от националните телевизии, говорителката съобщи, че можем да очакваме високи температури и „станалите тенденциозни следобедни валежи“.

Езиковото ни чувство се задейства на мига – да, може да се каже, че има тенденция да вали следобед, но на валенето (валежите) не може да се припише качеството „тенденциозност“.

Повече

Три препоръки как да подобрите своя текст

Ако искате да подобрите нивото на съдържанието, което създавате, бихте могли да прибегнете до следните 3 изпитани похвата:

📢 Прочетете текста на глас – това ще ви помогне да уловите несъвършенствата в ритъма и цялостното звучене.

👪 Помолете някого (близък, колега, дете – според естеството на текста) да чуе написаното и поискайте обратна връзка по отношение на:

Повече

Пишещ vs. непишещ човек

Пишещият човек трябва – длъжен е – да се различава от непишещия. Не стига да има какво да (раз)каже, макар да е важно и дори задължително условие, за да посегне към „листа“ (преди 20 години тази дума нямаше да е в кавички). Трябва да разполага с достатъчно богата култура и езиков инструментариум, които му позволяват:

• да жонглира свободно с думите

• да нарушава съзнателно правилата

• да предвижда възможните прочити

• да „убива любимците си“ (по Стивън Кинг), когато не принадлежат на текста

• да внимава с паронимите

• да уважава синонимите

• да не прекалява с удивителните

• да бяга от клишетата

• да мисли без многоточия

• да не крещи истините си

• да мълчи непресторено

• да знае, че винаги може и по-добре

• да има респект към тези преди него

• да чете гладно, любопитно, възторжено/критично

• ДА СТЪПВА НА ПРЪСТИ В ПОЛЕТО НА ДЪЛГОВЕЧИЕТО.

ДОСТОВЕРЕН = ВЕРЕН?

Когато пишат, носителите на езика разчитат преди всичко на вроденото си езиково чувство и правят справки с тълковния речник далеч по-рядко, отколкото един чужденец например. За хората, които работят с езика, това важи с още по-голяма сила.

Както е известно, редакторската работа включва различен тип намеси в съдържанието, сред които е замяната на неправилно/неточно/неуместно употребени думи. Такава например е замяната на „достоверен“ с „верен“ в примери от типа „Служителят проверява доколко информацията в приложения документ е достоверна“.

Защо считаме използването на думата в подобен контекст за неправилно?

Според нас „достоверен“ означава „приличащ на верен/който може да се приеме за верен“, но не и „верен“. Защото достоверен източник на информация е надеждният, този, на който/когото може да се има доверие, без непременно да бъде считан за последна инстанция на истината. Също така не бихме могли да кажем, че уменията, опитът и квалификацията, които сме посочили в автобиографията си, са достоверни. Звучи като да сме излъгали, като да сме ги представили за верни и приложими към личността си, пък те да не са. Достоверният разказ на някого не го прави верен, точен и истинен само защото е пълен с подробности например. В литературата достоверността прави текста по-убедителен…

Правилно ли разсъждаваме обаче? Решихме да проверим.


ДОСТОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. На когото може да се вярва, който не подлежи на съмнение; истински, сигурен, верен, точен.

◊ Достоверно доказателство. Юрид. Доказателство, което съдът и законът приемат за вярно поради условията, при които е възникнало.

Източник: ечник на българския език (онлайн).


Е, оказа се, че вътрешното ни езиково чувство години наред ни е карало да се придържаме към по-тесния, юридически, обхват на думата, т.е. че поправката съвсем не е наложителна.

Нещо продължава да ни притеснява обаче. Питаме се можем ли да сложим знак на равенство между „м о ж е да се вярва“ и „не подлежи на съмнение“? Имаме проблем и с разбирането на част от примерите в речника, по-специално на илюстриращите основното значение (тук ще посочим само двата, които ни се струва, че наливат вода в нашата мелница – на стесненото разбиране на понятието):

  • Колкото за кирилицата, множество достоверни факти ни доказват, че тя е била измислена от 861 до 862 г.

Разсъжденията ни: В този случай е напълно разбираемо фактите да бъдат наречени „достоверни“ поради отдалечеността във времето и естеството на този вид съзидание, което по принцип би било трудно да се датира с точност.

  • В книжката на Асен Златаров особено ме поразяваха ония страници, дето той описваше срещите и разговорите си с полуслепия Яворов през последните му дни. Това бяха точни предавания на достоверни, отговарящи на действителността данни.

Разсъжденията ни: Тук става дума за лични срещи между приятели, в чиято достоверност не би следвало да има съмнение, ако не бяха обвиненията срещу поета. Тоест на този пример повече му отива да илюстрира юридическото, а не основното значение.

Горните разсъждения ни убеждават, че имаме известни основания да се придържаме към по-стеснения обхват на думата и да правим въпросната замяна, с други думи – да продължим да „грешим“, но вече информирано.

В заключение ще кажем, че конкретният казус е само поредното доказателство, че работата с езика изисква внимание и неуморно усърдие в търсене на правилността. Дълбоки води, в които и да умееш да плуваш, можеш да се удавиш.

За контакт

„Редакторите БГ“ ЕООД
📞: (+359) 0887 973 436
📧: redaktoritebg @ gmail.com

Последвайте ни