Забелязвала ли си начина, по който повечето хора разлистват книгите, сякаш са в храм или в църква? Няма нищо общо с ровенето из закачалките с дрехи в отдела за разпродажба, нито с мятането на консерви царевица в количката в супермаркета. Не, това е разлистване. Дори звучи сънливо: разлиствам. Пулсът се забавя. Времето изчезва. Сериозните хора отново стават мечтатели.

Матю Дж. Съливан, „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“

В детството започва тайнството на едно градящо общуване – мечтателно, умосъзерцателно, поглъщащо до самозабрава. Детската книга е първият учител по старание, самоконтрол и внимание. Тя е правилната награда, а ако има правилно наказание, то е лишаването от нея.

Детската книга е:

• ценност („Книгите не се хвърлят“, „По-внимателно с книжката!“, „Не се яде с книга“, „Коя ти е любимата книжка?“);
• близост и успокоение (с нея приспиваме детето);
• речник;
• времеви и пространствен ориентир;
• ценностна ска̀ла;
• богатство (детската библиотека обикновено е отделна от тази на възрастните, детето обича да брои новите си съкровища);
• наследство (родителите пазят любимите си издания и с носталгия ги показват на децата си – нежно, внимателно, за да оцелеят и за техните деца);
• мода (всяка възраст има своите предпочитани жанрове и заглавия, които се менят с поколенията);
• преживяване (чрез нея детето безопасно преминава през пълния емоционален спектър);
• приключение, въображение, фантазия…

Добрата детска книга е ПЪТ – широк, светъл и отъпкан, стига да има кой да поведе детето по него.

Дървото се разлиства – живот е. Книгата 📖 – също.

Честит Ден на детската книга!