На 22 октомври 2014 г. Министерски съвет прие Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020), която извежда функционалната грамотност в национален приоритет и гарантира участието на държавата и местната власт в инициативите за ограмотяване.
Документът предвижда конкретни мерки за повишаване на грамотността, една от които е създаването на среда за насърчаване на грамотността, в която на учителите е отредено централно място. Предвижда се повишаване на учителската квалификация в посока към овладяване на съвременните методи на преподаване и диагностика на четенето.
Стратегията поставя специален фокус на мерките, насочени към повишаване на възможностите за учене и мотивацията на застрашените групи – социално слаби и такива, за които езикът е бариера.
Целите на Стратегията са съобразени с приоритетите, заложени в европейската програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, и се отнасят до повишаване до 90 % на дела на обхванатите в детска градина деца от 4-годишна възраст до постъпване в първи клас и намаляване до 30 % на дела на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг.
В документа се цитират данните за България от две международни изследвания – на PISA и PIRLS, които се използват за отправна точка към извеждане на основния приоритет в областта на грамотността – повишаване на функционалната грамотност, свързана с умението за извличане и интерпретация на информация от текст, тълкуване и осмисляне на съдържанието и формата му. За реализирането на този приоритет се очертава перспектива за намаляване на разликата в резултатите, които показват 10-годишните ученици (високо ниво на базова грамотност), спрямо представянето на 15-годишните (високо ниво на базова грамотност, но ниско ниво на функционалната грамотност).
Предвижда се периодично провеждане на стандартизирано външно и вътрешно оценяване и използване на постиженията на учениците като индикатор за нуждите от оптимизиране на методите на обучение и осъвременяване на образователната среда.