Професията и ролята на редактора в преводаческата работа

Лекция на Ваня Станчева на семинара по линия на инициативата „Превеждаме Европа“ на ГД „Писмени преводи“ на Европейската комисия – 2016

На 8.04.2016 г. в Дома на Европа, София, се проведе семинар на тема „Качествената подготовка на бъдещите преводачи – гаранция за успешна кариера“, организиран от софийското бюро на Главна дирекция „Писмени преводи“ към представителството на Европейската комисия в България и Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.

В събитието участваха преподаватели и студенти от шест университета в България, предлагащи магистърски програми по превод, представители на ГД „Писмени преводи“, както и на водещи преводачески компании в страната.

Форумът беше открит от Кристалина Георгиева, зам.-председател на Европейската комисия и пряк ръководител на дирекциите „Писмени преводи“ и „Устни преводи“, и доц. д-р Георги Вълчев, заместник-ректор на Софийския университет.

Програмата на събитието включваше 3 тематични панела: „Първи стъпки в преводаческата индустрия“, „Методи и стратегии за качествена подготовка на бъдещите професионалисти“, „Родноезикова компетентност, редакция и локализация“, в рамките на които бяха разгледани различни аспекти от процеса на обучение и подготовка на бъдещите преводачи за успешна реализация на пазара на труда.

Присъстващите студенти и млади специалисти взеха участие в няколко паралелни дискусии, които насочиха вниманието им към общите тенденции в преводаческата индустрия в национален, европейски и световен мащаб, както и към възможностите за повишаване на квалификацията чрез участие в различни стажове, организирани от фирми, български и чуждестранни организации и институции.

РОДНОЕЗИКОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Специално място в програмата на семинара беше отделено на родноезиковата компетентност. В рамките на този тематичен панел бяха представени 3 презентации: „Езиковите ресурси в помощ на преводача и редактора“ (Институт по български език към БАН, лектор: проф. д-р Светла Коева), „Локализацията и възможностите на машинния превод“ (лектор: експерт от преводаческа компания), „Професията и ролята на редактора в преводаческата работа“ (лектор: Ваня Станчева, създател на електронната платформа РЕДАКТОРИТЕ БГ, редактор с дългогодишен опит в частна преводаческа агенция).

В своята лекция Ваня Станчева застъпи тезата, че ролята на редактора в преводаческата работа има собствена, неподменима функция, изисква специфична опитност и нагласа и затова трябва да се мисли като самостоятелна спрямо професията на преводача.

По-долу са представени основните акценти в изложението на лекторката.

СЪЩНОСТ НА ПРОФЕСИЯТА НА РЕДАКТОРА

Редакторът е този, който дава зелена светлина на текста да достигне до аудиторията си, негова е и крайната отговорност за качеството и надеждността на превода в съдържателно и формално-езиково отношение. В своята същност редакторът е професия „универсален (първи) читател“ или „критичното всевиждащо око“.

Редакторът, макар и последна брънка във веригата клиент – проектен мениджър – преводач  – редактор, има собствено многокомпонентно поле на работа и съществен принос в постигането на крайния преводен резултат: той може да упражни санкционираща функция, като върне за препревеждане и/или доработка, де факто да повлияе на цялостния процес на планиране и изпълнение на поръчката.

КАКВИ ЛИЧНИ КАЧЕСТВА ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВА РЕДАКТОРЪТ?

Субективната нагласа и вътрешното усещане са първото и най-важно условие при избора на тази професия.

Да обичаш да бъдеш редактор означава да носиш критичен дух и да обичаш процеса на „изчистване“ и усъвършенстване на един текст сам по себе си, като в същото време имаш пълната яснота, че това е невидим труд. Избирайки професията на редактора, ти се съгласяваш да останеш в сянка до степен, в която ти се налага да обясняваш отново и отново какво всъщност работиш, защо има нужда от теб, защо там, където има текст, не може без твоя труд…

КАКВО ВСЪЩНОСТ РАБОТИ РЕДАКТОРЪТ И КАКВИ СА ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО РЕШАВА?

В длъжностната характеристика на редактора имплицитно е заложено съмнението, тъй като основната му функция е да проверява и коригира. Той трябва да умее да превключва бързо от тема на тема, да има чувствителен езиков усет и многостранна култура, да бъде гъвкав и адаптивен, което означава да умее да „влиза“ в стила и идеите на другия. За да изпълни коректно своите задължения, от редактора се изисква да подхожда критично и с недоверие към всеки текст, което означава критично и с недоверие към труда на колегите си преводачи, независимо от опита им и репутацията, с която се ползват.

Различните аспекти на длъжностната характеристика на редактора включват проверка на текста за съответствие с оригинала от гледна точка на:

• ПЪЛНОТА – откриване на т.нар. „черно-бели грешки“ (липсващи, добавени или грешни сегменти);
• СЪДЪРЖАНИЕ – правилно разбиране и предаване на смисъла;
• ТЕРМИНОЛОГИЧНА ТОЧНОСТ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ – уеднаквяване на използваната терминология в рамките на текста;
• ЕЗИКОВ РЕГИСТЪР – откриване на т.нар. „сиви грешки“ (превод, който не е грешен, но стилово не е подходящ за конкретния документ);
• ГРАМАТИЧНА И ПУНКТУАЦИОННА КОРЕКТНОСТ – проверка за спазване на книжовноезиковата норма на целевия език.

ВИДОВЕ КОМПЕТЕНТНОСТ НА РЕДАКТОРА

1. ЕЗИКОВА КОМПЕТЕНТНОСТ

Езиковата компетентност е базова за редактора, като се подразделя съответно на лексикална, граматична, стилистична и ортографична.

ЛЕКСИКАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ (свързана със семантичната) – включва знания за лексикалния и фразеологичния състав на двата езика; формира умение за намиране на най-точния еквивалент и адекватно предаване на смисъла с цел избягване на двузначност, буквален превод, създаване на несъществуващи термини и понятия.

Отсъствието или небрежното отношение към този вид компетентност води до, по думите на големия български преводач и теоретик на превода Сидер Флорин, невмисляне  и съответно до директен пренос на едно от значенията на дадена дума, без да се държи сметка за верността и уместността ѝ спрямо конкретния текст.

Примери за грешки: Трактата от Лисабон (Lisbon Treaty), Съединеното кралство (United Kingdom), съдружник в живота (life companion); юридическа личност (entity); зала за излагане (showroom); мощен прозорец (strong window); квадратна среща (square date); правоприлагателни органи (law enforcement authorities); физически неуют (physical discomfort); промоция на здравето (health promotion); какво количество алкохол е невредимо (what is a safe amount of alcohol to drink); за отоплени цели (for heathing purposes); починали и почти починали деца (dead or almost dead children) и др.

ГРАМАТИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ – включва познания по морфология и синтаксис.

Примери за грешки: прекомерна употреба на главни букви – хипекоректност (по англоезичен модел), директен пренос на граматични, словоредни и пунктуационни специфики от изходния към преводния език: ре-балансира, ултра-къс, супер-добър, съ-финансиране, ре-експорт, транс-граничен, анти-терористичен, екс-президент и др.

СТИЛИСТИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ – свързана с познаване и активно използване на възможностите на родния език в неговото стилово многообразие: умение за разграничаване на функционалните стилове и подбор на правилния езиков регистър, усет за контекст и стилистична уместност; умение за разпознаване на стилови маркери, употреба на наклонения и глаголни времена със стилистична цел.

Примери за грешки: непознаване на задължителните атрибути на официално-деловия стил, например: До всеки, който проявява интерес, До всеки, когото го касае/за когото се отнася (To whom it may concern) вм. Да послужи където е необходимо; неуместна фамилиарност: Скъпа госпожо (Dear Madam), Искрено Ваш (Yours sincerely).

ОРТОГРАФИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ (правопис и пунктуация) – свързана с познаване на актуалната книжовноезикова норма.

2. КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА РАБОТА С ИЗТОЧНИЦИ ЗА СПРАВКА И ИНФОРМАЦИЯ

Включва уменията за търсене, обработка и йерархизиране на информация.

3. ТЕХНИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ

Обхваща уменията за адекватно използване на софтуерни продукти и приложения, гарантиращи точното изпълнение на дейностите, свързани с превода, обработката, съхранението, търсенето и архивирането на информация. Основните ѝ елементи са:

• отлично познаване на възможностите на текстовата програма Word;
• умение за работа с инструменти за компютърно подпомаган превод (CAT Tools) и други специализирани приложения;
• умение за създаване, поддържане и управление на бази данни, работа с онлайн базирани памети; работа в облак; съобразяване със зададения формат, код, макрос, модел на документа; умения за конвертиране.

КАКВИ ДРУГИ КАЧЕСТВА ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВА РЕДАКТОРЪТ?

• Да бъде многофункционален, гъвкав, с многостранна култура.
  
• Да умее да носи отговорност по отношение на крайното качество на продукта в ролята си на последна брънка във веригата клиент – проектен мениджър – преводач – редактор.
• Да съобразява различни контекстуални обстоятелства, да отчита фактора време, да притежава нужната интуиция и рефлекси по отношение на предходните участници в процеса, което означава да има готовност да се откаже от определени поправки, преценявайки кое е в интерес на текста спрямо спазването на крайния срок и изискването за последователност.
• Да проявява здравословно съмнение, т.е. да не се предоверява на авторитети.
• Да бъде скромен – да не се надценява, да не предприема действия, който са в ущърб на текста или подлагат на риск спазването на крайния срок, да не коригира верни неща само защото са му непознати, да не предлага синонимни замени само защото не може да се въздържи, да не се изживява като преводач само защото го може.