Пишещият човек трябва – длъжен е – да се различава от непишещия. Не стига да има какво да (раз)каже, макар да е важно и дори задължително условие, за да посегне към „листа“ (преди 20 години тази дума нямаше да е в кавички). Трябва да разполага с достатъчно богата култура и езиков инструментариум, които му позволяват:
• да жонглира свободно с думите
• да нарушава съзнателно правилата
• да предвижда възможните прочити
• да „убива любимците си“ (по Стивън Кинг), когато не принадлежат на текста
• да внимава с паронимите
• да уважава синонимите
• да не прекалява с удивителните
• да бяга от клишетата
• да мисли без многоточия
• да не крещи истините си
• да мълчи непресторено
• да знае, че винаги може и по-добре
• да има респект към тези преди него
• да чете гладно, любопитно, възторжено/критично
• ДА СТЪПВА НА ПРЪСТИ В ПОЛЕТО НА ДЪЛГОВЕЧИЕТО.