Когато НЕЩО означава НИЩО

signПисането е странно нещо. Тъкмо потече мисълта и нещата започнат да се объркват. Разсеяност, невнимание, умора и много други неща могат да препънат вдъхновението, но това, което със сигурност усложнява нещата, е бедният речник. Нещата излизат от контрол, когато стигнеш до думата, с която да въведеш последващо изброяване или да обобщиш вече изброени неща. Тъй като думата не идва, само за да не загубиш мисълта си, лепваш едно „неща“ и продължаваш нататък. Контекстът помага, а и читателят ще се досети за кои именно неща става дума…

НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В ИЗЛИШЪК

Как ви прозвуча горното? Безразборното използване на „неща“ като заместител на точната и значеща дума ощетява смисъла. Използването на неопределеност на места, където контекстът изисква определеност, е не само неуместно, но и откровено погрешно.

Макар и засилено тенденциозен, този пример демонстрира начини на изплъзване от конкретиката, а резултатът само доказва, че когато думите не стигат, е по-добре да се запази мълчание.

НЕЩО (неща) е неопределително местоимение, което означава „предмети, явления, качества, събития и др., които не могат или не е необходимо да бъдат определяни точно и ясно“ (вж. Речник на българския език, Т. І–XІV. София: БАН и др., 1977 – 2012).

В горния пример обаче местоимението служи за прикритие на неумението да се намери точната дума, която може и е необходимо да бъде определена. В подобни случаи говорим за паразитна употреба, която автоматично снизява стила и придава разговорност на текстове, които имат претенцията да принадлежат към по-висок стил.

КАК ДА ИЗБЕГНЕМ ПАРАЗИТА?

Преди да отговорим на въпроса, първо да направим опит да коригираме част от горните примери:

Разсеяност, невнимание, умора и много други неща могат да препънат вдъхновението“ може да стане
„Разсеяност, невнимание, умора и много други фактори могат да препънат вдъхновението“;

„[…] да обобщиш вече изброени нещаможе да стане
[...] да обобщиш вече изброени понятия (явления, събития, качества, идеи – Бел. авт. според контекста)“.

За да се избегне неправилната употреба на обобщаваща дума, е важно да се подходи аналитично. Първо трябва да се подберат внимателно елементите на изброяването, така че понятията, явленията, признаците, идеите, категориите (можех да кажа „нещата“) да принадлежат към един и същи смислов порядък, за да подлежат на обобщаване. Така в първия пример заместваме „неща“ с „фактори“, като новият избор се отнася еднакво вярно за изброените елементи и освен това придава смисъл, завършеност и конкретика.

РАЗГОВОРНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ СА НЕЖЕЛАНИ В ПО-ВИСОКИЯ СТИЛ

Тук не става дума да изхвърляме думи от речника, а да развием слух за правилната тоналност на всеки текст.

Важно е пишещият да притежава езикова чувствителност за допустимо и уместно и да развие гъвкавост по отношение на различните приложения на лексикалното богатство. Подборът на изразни средства трябва да бъде съобразен с всеки конкретен случай, за да може текстът успешно да изпълни предназначението си и да покрие стиловите изисквания.

Ако например в даден документ се изброяват закони и подзаконови актове, уместната обобщаваща дума (израз), която ги въвежда, би могла да бъде „правна или нормативна уредба“, „право“, „законодателство“. Изброяване от типа „срещи, конференции, семинари“ е уместно да завърши с „и други събития (мероприятия)“. Ако пишем есе и изброяваме понятия като добро, зло, правилно и погрешно, обобщаващият израз би бил „етични (морални) категории (понятия)“. По същество всичко изброено дотук са НЕЩА, но дори и без контекст е ясно, че тази дума би стояла крайно неуместно.

Добре конструираното изречение (и мисъл) не може да си позволи празнодумство. Ако не откривате точните думи и стигате до невъзможност да обобщите коректно, по-добре се откажете от това изречение или го спрете там, докъдето ви стигат силите. Просто пълнеж или неуместна неопределеност отслабват силата на текста и говорят зле за компетентността на автора.

ПРЕРАБОТВАЙТЕ НЕУМОРНО!

Затрудненията в процеса на писане трябва да останат скрити за читателя. Не се успокоявайте с мисълта „никой няма да забележи“. По правило несъвършенствата се забелязват от всички именно защото стоят като кръпка на иначе гладкия и добре конструиран текст.

Никой освен Вас не познава работния процес и не е желателно той да прозира.

Затова:

  • не се изкушавайте да кажете повече от това, за което имате подготовка;
  • когато не сте сигурни в нещо – проверете, потърсете, попитайте;
  • не използвайте паразити или клишета, за да преодолеете затруднение;
  • не се влюбвайте в никоя дума – със сигурност може и без нея;
  • не щадете усилия да препрочитате, режете, пренаписвате, преподреждате;
  • не подценявайте читателя.

 

Коментирай

За контакт

„Редакторите БГ“ ЕООД
Тел.: (+359) 02 471 5481
Моб.: (+359) 0887 973 436
Имейл: E-mail

Уебсайт: www.redaktoritebg.com

Последвайте ни