Убедителна победа на „не винаги“ и „не случайно“ над „невинаги“ и „неслучайно“

водовъртеж от книги

Пишех си в скайп с колежка (благодаря на Речника[1], че причисли и жените към възможните колеги), когато внезапно разговорът кривна в друга посока. Провокаторът се оказа думата „невинаги“. Филолозите така си общуват – уж следят фабулата, но същевременно не пропускат да забележат нюансите в езика, правописа, изразните средства и да реагират (къде явно, къде скрито) на всяка „грешка“. Написах грешка в кавички, защото често това не са истински грешки, т.е. грешки от незнание, а бързотечна мисъл, подчинена на правилата на интернет общуването – неофициално, практично, освободено от условности.

Та да се върна на провокатора. В хода на разговора употребих думата „невинаги“, което колежката ми забеляза и не пропусна да попита дали съм сигурна в правописа ѝ. Ха сега! Нямам право на грешки! Нали с това си изкарвам хляба, а и въпрос от уважаван от мен филолог не е за пренебрегване! На прима виста отговорих, че да, така се пише, но после ме загриза червеят на съмнението и взех да ровя из речниците. Защо ме пита?! Това е най-обикновено наречие, също като „неслучайно“…

Имам три книжни правописни речника, ползвам Речника на българския език на Института по български език (ИБЕ) на БАН, достъпен онлайн, както и търсачката на Българския национален корпус. Неспециалистите масово просто чукват в интернет и на база брой срещания избират правилния правопис на проблемната дума. Извървях целия този път и се получиха резултати, които напълно оправдаха въпроса на колежката ми, а мен убедиха за пореден път, че в България е трудно да бъдеш грамотен, ако не носиш последния правописен речник в джоба си, също като в рекламите с домакини, разнасящи гигантски туби с омекотител по модни ревюта, ескалатори и официални вечери.

РЕЗУЛТАТИТЕ

В интернет (търсачката на Гугъл):

  • неслучайно се среща 40 300 пъти срещу 276 000 за не случайно, т.е. вариантът с разделно изписване е 6,8 пъти по-разпространен;
  • невинаги се среща 4 080 пъти срещу 139 000 за не винаги, т.е. вариантът с разделно изписване на думата е 34 пъти (!) по-разпространен.

В Български национален корпус (онлайн):

  • неслучайно се среща 732 пъти срещу 1 452 за не случайно, т.е. вариантът на разделното изписване на думата е почти 2 пъти по-разпространен;
  • невинаги се среща 1 392 пъти срещу 3 476 за не винаги, т.е. вариантът с разделно изписване на думата е 2,4 пъти по-разпространен.

В Речник на българския език на ИБЕ (онлайн):

  • неслучайно – няма такава дума;
  • невинаги – няма такава дума.

В Правописен речник на съвременния български книжовен език от 1995 г. (София, Академично издателство „Марин Дринов“):

  • неслучайно – няма такава дума;
  • невинаги – няма такава дума.

В Речник за правоговор, правопис и пунктуация от 1998 г. (София, Атлантис – КЛ), обсъден в ИБЕ и с участието на Секцията за български език (може би най-полезният речник, който съм срещала, в който, освен уводна част и словник, има подробна трета част, която в таблици и образци дава пълно описание на словообразувателните модели на различните изменяеми части на речта):

  • неслучайно – няма такава дума;
  • невинаги – няма такава дума.

И накрая, но всъщност на първо място – в Официален правописен речник на българския език от 2012 г.:

  • неслучайно – има такава дума;
  • невинаги – има такава дума.

В уводната част на речника се посочва същото правило за слято изписване, както и в по-старите речници, а именно, че отрицателната частица се изписва слято, когато се възприема като словообразувателна и с нея се образува нова дума с противоположно значение – неведнъж, немирен, ненапразно, невярно, неслучайно, невинаги.

Това правило предизвиква у мен колебание. Според мен противоположното на „винаги“ е „никога“, а „невинаги“ (не винаги) означава „понякога“, което не считам за противоположно. Тъй като се говори за „възприемане“, това предполага и свобода в преценката на пишещия, т.е. в този случай имам право да напиша думата разделно, а хората отсреща да счетат избора ми за правилен или погрешен отново въз основа на своето възприемане.

ИЗВОД

Онлайн източниците не са надеждно място за сверка на правописа. Старите правописни речници – също. Единственият към момента надежден източник за справка е вече споменатият Официален речник от 2012 г., който колега иронично нарича „Речника“.

ВЪПРОСИТЕ

Ако филолози, занимаващи се от години с езика и работещи активно с него, постоянно мачкат страниците на „Речника“, какво остава за хората, „останали“ на нивото на гимназиалното си образование?

Нормално ли е „Речникът“ да крие изненади, с които да отрича предишни академични издания?

Трябва ли под „речник“ да се разбира издание, което описва правилото и оставя на хората да го прилагат по свое усмотрение, или е длъжен да съдържа всички възможни варианти?

Как преподавателите прилагат правописната норма в оценката на ученическите работи, когато изграденият им езиков усет влиза в противоречие с нововъведените правила? Трябва ли да се съмняват във всичко, което знаят, и да проверяват всяка дума, за да не се окаже, че оценяват по неактуален (и погрешен) начин?

Колко вида грамотност има в България днес и съвпада ли този брой с броя на правописните речници, издадени досега?

[1] Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012.

1 коментар
  1. Без да съм филолог си позволявам да вметна, че езикът е динамичен. Речниците отразяват новите норми със закъснение от практиката. В случая с „невинаги“, практикуването на „не винаги“ е в пъти по-разпространено. В добавка, логическите съждения относно обратното на „не винаги“ = „понякога“ твърдо ме убеждават да продължавам да използвам единствено и само „не винаги“ :).
    П.П.
    Ваня, много ми допадна системния подход към „проблема“!!

Коментирай

За контакт

„Редакторите БГ“ ЕООД
Тел.: (+359) 02 471 5481
Моб.: (+359) 0887 973 436
Имейл: E-mail

Уебсайт: www.redaktoritebg.com

Последвайте ни